И безкрила съм вече, без искрена.
Едно тъжно момиче – без пламенно,
че май губя си принца наистина,
а го искам и търся безпаметно...

И е черно в душата ми - зимно е.
Съвсем тихо, беззвучно, безгласно…
И беззвездно е даже, безлунно е,
и е страшно, мъгливо, неясно...

Тъй безпътно и безнадеждно е,
че съм вече съвсем безтегловна.
Дай ми, божичко, сили - неистови,
да преглътна и да си помогна.