uFeel.me
Безколедна
Автор: yossifova,  16 ноември 2010 г. в 21:12 ч.
прочити: 263
На пътя ми е застанало
едно Лято -
по-горещо от лава
и по-цветно от пролет,
сто каба гайди
пищят във душата му
и един меден кавал
плаче.
По мръкнало,
менците ми напива,
изпива ми и Луната
(а пък какво съм без нея),
гаси ми звездите,
една по една
(в килия превърна душата ми).
Посадило ми е
една ябълка бяла
(хем с плод, хем нацъфтяла),
и ми застила постеля,
изпредена
от момини сълзи.
А ми е коледно
(с бенгалски огън в душата),
искам да ме закичат с орехи
(не с чупливи играчки)
и с усмивки,
по-бели от пуканки
(вместо с гирлянди).
Но отвън, пред килията,
само снежни човечета чакат,
топят се от първия светъл поглед
(превръщат се в кални локви).

И съм... безколедна...

Весела ЙОСИФОВА
15.11.2010 г.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me