Kогато лунен здрач настане вечерта
и полази есен зелените листа,
ти ела отново, ела при мен
да те прегърна отново след
този тежък ден.
Не желая много, а само миг,
в прохладно време с най-топлия лик.
И дни редят се отново тежки и
аз възкликвам: ах, мило, къде си...
и много страст и чиста и детска
да те докосне само с лекота лудешка. . .
ПОСВЕТЕНО
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me