Ще се събудя, след като си тръгнеш

и знам - до мен отново ще е празно.

А изгревът отново ще изтръгне

кацналите птици от перваза ми.

Прозорците ще бъдат пак бинтовани

с пердета. А вратата с катинари.

Кафе ще си направя. Да отровя

нотите с поредната  цигара.

Издишвайки дима ще си повтарям,

че ти си сън. И няма да се случиш.

Денят във пепелника ще догаря

и само тишината ще е звучна.

Ще се събудя, след като си тръгнеш.

Ще си повтарям, че не те е имало,

когато птиците не могат да се сбъднат,

безгласни, нотите кървят във синьо...