На онази девствена поляна,
ти мълчаливо чакал си мен,
аз в самодивска бяла премяна
лудувах през целия ден.
Свободна, щастлива и ничия,
боса по зелената трева,
танцувах неуморно без свян,
дордето луната изгря.
Изморих се накрая, настъпи нощта,
а ти с усмивка безмълвна си гледал.
Как в ритъм страстен душата показвам,
а ти с поглед жаден си вземал.
Изведнъж видях те!
И ме привлече, като магнитен звук,
какъв бездънен път ни чака един към друг.