\"...И не знаеш,
защо със коприва,
превързваш си раните.”

~Endless~

И понеже мълчиш, и понеже ми липсваш,

и защото не спирам да мисля за теб -

този мъничък стих, тази тиха  молитва

ред по ред се превръща в пореден куплет,

сипва в раните сол и превързва с коприва,

но, за радост, едва ли ще видиш това -

ти не знаеш, нали?...Аз нарочно прикривам

всеки малък куплет, всяка капка тъга

зад дебела стена, зад безчувствена маска...

Ти не бива да знаеш - така е добре!

В тези дни за любов, в тези нощи за ласки,

във които до теб някой друг ще се спре -

някой, който е там, който не е измислен,

ти - със него щастлива, той - със тебе щастлив,

по-добре да мълча... Мълчешком ще дописвам

този тих, безадресен, незапомнящ се стих.