Без теб, кажи ми, как да продължа?

Еднакви и безцветни се редуват дните.

И знам - ще продължи да се върти света,

ала сърцето ми бездомно ще се скита.

Ще се прибирам вечер в  къщата сама.

Но тази къща няма да е дом.

Ще е Хотелът на разбитите сърца,

а аз ще съм единствен посетител.

Ще ме посреща на вратата тишина,

като любезен и очакващ домакин.

Ще ме прегръща само самотата

и в мрежи от тъга ще ме заплита.

Ще сядам на верандата в нощта,

под погледа на хиляди звезди

и книгата със спомените  ще разгръщам.

Ще търся пак до лудост имам ли вина

и ще сънувам, че при мен се връщаш.