Мъка пропука скалата, 
 парчетата станаха две!
 Едното падна в реката, 
 другото... някой го взе! 
 
 Отиваш далеч от мен, 
 и брега е пуст до водата.
 Измити мечти преминават,
 тиня влече ги в недрата!

 Обречен на тягост се давя,
 къде си...? половинка скала.
 Защо се откъсна от мен...
 и как да живея сега?