Сутринта без теб е мъка, щом те няма в моето легло.
Ставам аз и се оглеждам, да те зърна в този миг.
Но няма те,не те намирам, да зарадваш моето сърце.
Което то за тебе страда и не знае защо отново е само.
Денят без теб минава бавно, сякаш времето за мен е спряло.
Вечерта оглеждам се в звездите, но не те намирам пак.
Луната гледа ме тъжно със лъчите, които озаряват моята тъга.
Отново лягам аз във студеното легло, но зная че ще те срещна пак.
Ако не в деня, то ще е в съня.