Вечер последна обгаря
залеза в кървав нюанс;
гасне пожарът му ален
и се разпалва във нас.

Твоите устни, ръцете ти,
профилът нежно смутен,
пръстите, твоите пръсти
бавно се спускат по мен...

Пари ме всяко докосване.
Сякаш туй всичко е сън
или едно омагьосване...
Още си тук. Още миг,

само миг още... Не тръгвай.
Зная, ще стане така.
Краят логичен и смислен е,
само не бързай сега.

Искам тъй да те погледам.
Беше красива, нали -
с тебе нощта ми последна.
А самотата боли.

Времето вече измина.
Сбогом, моя малка любов,
моя обич непозволена.
Чака ме ден чисто нов.

Без теб.

07.09.2002г.