Среднощен час. Навсякъде е тихо.
Бутилката проблясва срещу мен.
Мъгляво пак така се изредиха
нещата от живота - ден, след ден.

Поемам чашата, а тя е празна,
като изминалите часове.
Все чакам нещо истинско. Напразно!
Съдбата няма да ми го даде.

Съдбата някак си ми се присмива.
Каквото да докосна, се руши.
И тъй, животът бавно си отива -
поредица от невъзможни дни.

Преди години тръгнах със надежда,
но скоро, огорчен подвих крила.
Не всичко, както вярвах се подрежда,
а времето така си отлетя.

И ето ме сега, достигнах края.
Бутилката проблясва срещу мен.
Обърках всичко, но къде - не зная.
Така живея - ден, за ден...!