StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,533
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,548
   Точки: 2,638,591
   Съобщения: 136,756
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Без остатък...

                            на Ж.

По оня бряг аз тичам само с теб –
немирна, боса, облачно възможна,
дъхът ти от дъха ми озарен
най-често ме рисува някак сложна,
с червени диоптрични очила,
с престилка на цветя и меланхолия,
неспазваща солени правила,
ухаеща на мускус и магнолия.
Единствена съм в твоя звезден свят –
обичано копнеещо момиче,
във мъжкия ти светъл необят,
най-често ме римуваш със кокиче.
Мечтите ни досбъдвам с реверанс,
вълшебства сипя в нашата реалност,
дълбоко чувство тлее вътре в нас,
заключва го романтика в сакралност.
Обичам те – немирен луд хлапак,
пожар безмерен в мойта необятност,
докрай ще те желая пак и пак,
при всякаква житейска вероятност.
Ти Слънцето си, аз пък съм Луна,
далечна съм, но също много близка,
във общата нетленна синева
е любовта ни светла и лъчиста.
Докрая своя път ще извървим
и двама ще сме даже и оттатък,
накрая като стон ще се стопим,
изпълнили съдбата без остатък.

13.06.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-06-15
прочитания: 111
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход