По-мили думи мога ли да кажа
от тези вече казани от мен?
Как още любовта си да покажа
и да те върна, може би при мен?

Сърцето ми е тъжно и боли
от многото обиди и тревоги,
а колко нежност може да дари
без да чака някога отплата.

Очите ми са пълни със сълзи -
оставени безмълвни да си капят,
а някога блестяха кат звезди
препълнени с лъчи от обич сляпа.

Ръцете ми са празни в самота
отпуснати са - клони наранени,
а някога обгръщаха те със страст
и топлотата им даряваше ти радост.

По-мили думи мога ли да кажа...
Как още любовта си да покажа...
Когато и сърцето, и очите, и ръцете
не са любими вече...