StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,169
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,148
   Точки: 2,670,200
   Съобщения: 184,253
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Без име

Откакто ме целуваш нощем леден

усещам нож забит, дълбоко в мене.

Не искам да те съдя или пък променям.

Днес ще замълча и просто ще погледам.

 

Как светът завърта се във хиляди посоки.

А ти си си такъв във всичките животи.

Годините ще продължат със своите сезони,

а аз ще постоя и душата ще ме моли...

 

...Да заплача, да излея, това загнездено във мене,

дето все ме мъчи, и ме дави, докато ме разболее.

Сега ще помълча и всичко ще премине...

Това, което ми отне не може да се върне!

 

Как светът завърта се във хиляди посоки!

Разбрах, че силната жена не плаче, нито моли.

Годините ще продължат със своите сезони,

но аз ще постоя и ще чакам да си спомниш...

 

...как страстните целувки изгаряха по мене,

Казваха:една любов, какво ли ще отнеме?

Годите ще продължат със своето свистене,

но и аз ще продължа – далеч, но не навреме!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-10-27
прочитания: 69
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход