Събота е, някъде следобед,
Тихо стеле се навън снега..
Изчезва страх и мрак, умора.
Без думи искам те, мълвя.
Ръцете ти обгръщат ме и нежно
нашепва глас в мълчание „Ела..\"
И вдигам аз очи да те погледна,
а твоите са истинска мечта..
Благодаря, че си до мене.
Без глас, със устни ти благодаря..
и с трепет дъхав, мълчалив посрещам
единствената, нашата съдба.