Докосвам те леко със пръсти,
по гръдта ти приплъзвам ръка,
усещам как трепне гласът ти,
тихо шепнейки нежни слова.

В прегръдка заключвам сърцето,
в буен ритъм побесняло тупти,
с целувки покривам лицето,
сливат се устни, сливат души.

И рисуваш прекрасни картини,
по кадифената ми топла гръд,
кипи кръвта в моите вени,
и повеждаш ме по красивия път.

Колко приказно, вълнуващо,
но беше... вече няма чудеса,
беше прекалено хубаво,
за да продължава все така.