Белязана от обич \"...И нека са проклети километрите! Душата ми е влюбена във нейната.\" (A.O.) На Александър След тебе ми остана само истина. Две шепи пепел. И небе без птици. Безкрилие. И слънце непоискано. И някакво море. И пясък миден. Не е умиране. По-страшно е от болка. По-страшно е от полет между длани. А някак песъчинката в окото ми вчертава се. И ставам по-голяма. Не беше леко. Дните натежаха. Като гроздове, пили много слънце. Крещим на ум. И давим се в съня си. Измисляме си спомен да сме други. Измислям те насън. И все си същият. И аз съм същата. Забравяш ме наужким - белязана от тебе и от слънцето. Белязана от обич. Да се случиш.