Бавно любовта си отива,
и остава дъждът.
Дъждът,който отмива,
нежността и спомена скъп.

Бавно любовта си отива,
и остава плачът.
Плачът,който размива,
усмивки от щастливия ни път.

Бавно любовта си отива,
и остава тъга,
която вечно напомня,
от любовта изгубена следа.

Бавно любовта си отива,
и оставаш само ти!
Само ти....да ми напомняш,
че любовта си отива...!!!