Стрелките на часовника ли спряха
или времето тъй бавно си тече,
но някак костенурчено се влачи...
Не издържа вече старото момче.
Всяка сутрин будя се с надежда,
че денят е на очакваният миг,
когато пак с любов ще те прегърна,
когато влюбен с теб ще съм щастлив.
Но дойде ли момента тъй бленуван,
тогава, знам, към \"рая\" ще летя
и никой не ще може да попречи
да бъда с теб - любимата жена.
2011-07-27