Бързаш ли, бързаш ли към онази скитащата,
отрезвена от болката тъмна жена?
Кожата й все така е покрита
от разплакани облаци и ветрове.
Лута се още в тихото, в празното,
забравила бялото даже в снега.
Само очите ти още я връщат
към някакво лято, посипано от небе.
Разпилей я по улиците на пръст и на прах,
тя не е тленна. Никак не е.
Вярваш ли, вярваш ли,
някак е празна -
трябва да бъде съдба.
