Аз помня този миг чудесен!
При мене спря. Засмя се ти!
Навън бе пролет! - цвят унесен
на люляк и мирис на треви.
Аз помня думите вълшебни
и твоите питащи очи!
Красива пролет ! - докосната есен
в нежност душата мълчи...
Аз помня този миг чудесен!
Бели нарциси, теменужени сълзи.
Навън бе пролет! - и догаря звънка песен.
Огънят на моя стих лети...
12.О4.2009Г.
Вили Карагьозова