Бягам към теб...

Безнадеждно!

Лутам се като в пустиня!

А ти толкова бавно вървиш...

Защо не те стигам?

Любима!?!

Виждам те...

Толкова малка!

Толкова плаха!

И така сама!

А всъщност си сила -

безкрайна!

Ти си огън,

а после...

Вода!

И аз бягам...

Бягам към тебе!

Но сякаш не мърдам -

стоя!

А ти си май обезверена -

измъчена -

тъжна -

и зла!!!

Аз болката в тебе не виждам,

защото ти с гняв я тушиш!

И тежки сълзи не допускаш -

от страх да не би да сгрешиш.

А знаеш ли, моя любима

с всички сили аз тичам към теб,

но за мен си неуловима!

Веднъж...

Веднъж те хванах - но беше късмет!