На М.
След толкова много години
(кажи-речи остаряла)
с изненада откривам -
почти не съм помъдряла.
Готова съм с теб отново
в шадравана да скоча,
в снега да се отъркалям,
звездите да гледам нощем.
Искам да се повтори
оная луда бригада,
когато набрах смелост
да ти кажа, че по теб страдам.
В крайморската тиха алея
нашата пейка ни чака.
Тя помни как дълго мълчахме,
до болка прегърнати в мрака.
Бургаските улици шумни
пазят нашите стъпки...
За кратко бяхме безумни,
а още от спомена тръпна!