Изпепелявам сам от другата страна,
наивната ни вяра тъй далеч остана,
двама с нея следвахме една мечта
в босоногите утра на Обичта ни...

Чезна бавно в усойна пясъчна мъгла,
прегърнал с раните си гаснещия свод,
открил орисницата моя- палеща вина-
без Теб да вземам глътките живот!

Но сам прекрачвам и невидимия праг-
отвъд реалност при усмивките ти сбрани
в спомени една мечта да следвам пак,
в босоногите утра на Обичта ни...

08.05.07.