Едно момиче тихо се разплака,
но сълзите му никой не видя.
Усмихна се, макар, че му душата
от болка и горчилка изкрещя.

Обидата, в сърцето се промъкна.
Тъгата се прокрадна в обичта.
И щастието му за за миг помръкна,
ранено пак от мъжка суета.

Момиче красиво, очи не притваряй,
недей да убиваш пламък-борба.
Чрез болката силна израства душата,
в любов се превръща всяка мечта.

Бори се, момиче! В живота изгаряй!
Не пускай в сърцето злина и тъга!
Щастието лично, всеки е по право,
УСМИХВАЙ СЕ, ВОЮВАЙ СВОЯТА
СВОБОДА!