Не може да си суха след дъжда...
Душата ти прогизнала до кости.
В сърцето безпределна самота
и призраци от миналото - гости.
Не можеш да се скриеш от това!
Във теб живее, пръска се, развива.
Измъчва те! Превзема и ума...
и всички твои чакри провокира.
Не можеш да избягаш от съня...
Той нощите злокобно контролира.
Нощта е пуста... сякаш без луна...
Сред пълен мрак душата ти умира.
Не можеш да избягаш! И недей!
Във теб сега борбата връх достига.
Живей, сърце... Обичай и живей!
Да си щастлив повярвай толкоз стига!