Изгаря ме отново тази болка
от липсата на твоите ръце
от непочувстваните ласки -
несподелени светове.

Кратки срещи и дълги раздели
и копнеж, и надежда, и блян...
Много нежност и призрачни сенки,
малко радост в сивия ден.

Изгаря ме отново тази болка
и мрака ме обгръща на нощта.
Ще мога ли в делника тревожен
покоя да намеря на съня?!