Отново съм нейде в друго измерение,
стрелките спряла на тичащо безвремие -
на кратките ни срещи отмерили последен час,
с ръка безсилна плахо те докосвам аз.
На парчета счупвам свойто недоверие,
и като в приказка, като в поверие,
с душа ограбена, разлистена докрай,
и тръпнеща, с предчувствие за рай -
без страх на тебе цялата се вричам.
Безумие е толкова да те обичам!