На времето в безкрая пак се лутам
и блъскам се в стени от самота,
че теб те няма, а си всъщност тука –
дълбоко в мен и моята душа.

Присъстваш ти безплътен в мойте мисли,
рисувам те от чувства и мечти,
извайвам от въздишки обелиски
със твоя образ, твоите черти.