Ще спра да страдам, няма и да плача.
Сърцето камък черен е сега...
Сама на него аз ще съм палача,
да знам поне защо кърви така...

Защо се къса и защо умира...
Има начало... после идва край...
Или взаимност в любовта намира
или не моли... Няма пъклен рай!

Веднъж обича и веднъж ридае,
но с кървави от болката сълзи.
И ако някой лек, любовен, знае,
то нека с мен сега да сподели.

Защото аз потърсих, но напразно
и мъката превърна го в Ахат.
Сега от чувства е лишено, празно
и черно бял сивее този свят.

Не чувства и не диша - вегетира -
едно сърце обречено, само.
Взаимност в любовта си не намира
дали ще тупка... все му е едно...

Ще спра да страдам, няма и да плача.
безчувствените са на мода днес.
Не жертвата ще бъда, а палачът,
отпивам капка кръв във твоя чест!