Ти идваш,
но защо?
Кой те прати?
Късно е - не виждаш ли!
Че косите вече посребри,
от тревоги и несгоди
и времето допусна да лети!
Как да спрем - и да върнем!
Но какво?
Имаше ли,
за което с теб сега
да направим крачка - две назад!
Не не мога,
ти знаеш че раната още ме боли,
а може би не знаеш - че ме нарани!
Ах, какво говоря,
та времената веч са други,
можеш да си имаш не една,
а доста!
Как да го разбирам!
Тоз живот - в който се родих!
НО БЕЗ КЪСМЕТ!