ЦЯЛ ЖИВОТ СЪМ ПЪТНИЧКА НЕСРЕТНА,
И БЕЗ ПОПЪТЕН ВЯТЪР,
БЪРКАХ УЛИЦИ НАВРЕД
/НЕ ПОЗНАВАХ СЕВЕР - ЮГ/
ПОНЯКОГА СЪБУЖДАХ СЕ НА ЗАПАД
ПРЕМИНАХ ГРАНИЦИ ЗА ТЕБ.
НА ИЗТОК ВИЖДАХ СЛЪНЦЕ ДА ИЗГРЯВА.
.............................................................
ОБЪРКАНА ЛУНАТА ДА ЗАЛЯЗВА
А АЗ - НА КРЪСТОПЪТ
САМА ДА СТРАДАМ -
ЧЕ ЗА МЕНЕ НЯМА ПЪТ!
ЧЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА В СТРАНАТА
В СЪСЕДНИТЕ СТРАНИ ДОРИ-
НО ТЕЗИ ПЪТИЩА СА ГРЕШНИ
ЗАЩОТО ВСЕ ДО ТЕБ МЕ ВОДЯТ ПРИЗОРИ...