Сънувах тази нощ, че си до мен...
Въздишките замрежиха стъклата.
И устните, на твойте вечно в плен,
отпиваха на глътки аромата

на теменужки, дъхав минзухар.
Разля се мед на струи по телата.
Дари ни тази нощ с безценен дар -
една луна блестяща, във позлата.

Една целувка, нежен балдахин
телата ни покри със страст и рози.
Живеех със мига неповторим,
любов и огън във огромни дози.

Издигах се, не дишах, а горях...
Телата ни в един безкрай се сляха.
Ти беше ад и рай, ти беше грях,
а аз каква ли бях? Не знам самата...

... Събудих се от лепкавия мрак,
крещеше във ушите тишината...
Погледнах самотата своя как,
спокойно спи, отпуснала главата.

Очи затворих, беше само сън...
Един пореден тъжен сън - наслада.
Дочух щурците свирещи навън,
прекрасна, тъжна, плачеща, балада.