„Отивам си” – Д. Дамянов

 До Ада стигнах не заради тебе,
животът ни събра, за да обичаме.
Ограби ни онуй зловещо време
и после ни изхвърли. До отричане. 

Съсипано, изсипа се небето,
превърнало звездите си в снежинки.
Целувахме ги жадно. Неусетно
превърнаха се дните ни в години.

 Виновни ли? Виновна е душата,
повярвала, че няма вечна зима.
Сърцето като вързан роб се мята
и търси теб по пътища незрими.

 Сипи си питие, Любов отчаяна!
И аз ще пия, че кураж ми трябва.
Съдбата ни подритна, ала краят ни
не е тъй близо.
Аз все още вярвам!      

 05.01.13