Пак думи, думи...птици закъснели,
забравили на юг да отлетят.
Тъга ми носят. И мъгла се стели
на моя неизминат още път.

Под облаци въздиша хоризонтът -
не виждам ни завой, ни пътен знак.
А ти с ръка ми махаш. От балкона.
И нижеш там вина подир вина.

Аз слагам точка. Мен не ми приляга
да сричам в недомлъвки любовта.

А птиците ще презимуват някак -
до първите лъчи на пролетта.