Питаш се и се терзаеш,
що ли става с моя плам.
Не, не искам да ридаеш
аз съм тук, но съм и там
гдето тихите въздишки
те обвиват в самота,
мойта обич тайно нищи
сенките им във нощта.
И държа те за ръцете
още, както в онзи ден,
в който ти поднесе цвете
на момичето във мен.
Всеки знае - нося камък,
нямам в себе си сърце,
ала блика вътре пламък
щом съм в твоите ръце