Нали съм ти казала - въздухът си ми.

Без тебе дишам по необходимост.

Аз съм ти Амазония -

дива и прелъстителна,

ще ти стигна

до края на дните ти.

Аз съм ти верният пътеводител.

Аз съм твоята звезда Вечерница.

Ако до мен се притиснеш -

звездоброец си.

Аз съм ти палитрата.

Ще можеш ли да ме нарисуваш.

От перата на птица

и с топлина от светулки

изплети ми най-нежната люлка.

Нарисувай ме.

Обичай ме.

Сега.

Днес.

В тази минута.

...

Ако не можеш да обичаш -

ще ти покажа как.

Ако не знаеш да се вричаш -

ще те науча.

Ако не искаш да ме видиш -

ще се събудиш някой ден

принуден сам да нарисуваш

най-живописния си акварел.

По памет.