Аз няма да ти казвам да се спреш,
щом лесния живот те забавлява.
И няма да се моля да умреш,
щом от това на мен не ми минава.

Аз няма да ти викам: "Остани!",
когато пак напускаш ти света ми!
И няма да те моля: "Замълчи!",
когато пак смущаваш ти деня ми!

Аз няма...

Ала всяка дума,
сърцето реже като с нож,
макар, че няма я жестоката заблуда,
която будеше ме всяка нощ.

Любов... докрай на мене е далечна.
Остава явна тайна Тя, уви.
Че правила мига без някой-вечност,
вярвала съм преди много дни.

Дали?

Дали ме ти излъга, щом ме спря,
лесният живот да си живея?
Запали ме и всичко изгоря...
Сега пак бягам, че ще полудея.

Дано... Дано забравя...
За всяка дума, всяко нещо.
Кажи ми, кажи ми, какво да направя?
Изгубих аз пътя...В мен е мрачно, зловещо...

Продължавам... Остана ми спомен...
Част от себе си, ти ми дари.
С теб двама луди, живота безумен.
Не ми казвай нищо. Мълчи!

Аз зная...

Аз зная тук няма виновни...
Изпяли сме си просто песента.
С теб сме скитници, двама ранени,бездомни...
Стена бях - срутих се! Дано не си сам сега!

6 септември 2006 година