Аз не съм любовта, аз съм твоята жажда,

утолена за миг, но горяща за още,

аз съм тази, която всеки ден се обажда,

за да каже, че париш по кожата нощем.

Аз не съм любовта, аз съм нейната сянка,

но когато минавам през тебе изтръпваш,

неразумно е, знам, този свят е за двама,

а до мен ти едва ли до края ще стъпваш.

Аз съм само желание, аз съм само искра,

суха пепел остава, щом заключиш след мен,

това е тихо проклятие, това е просто игра,

след която ще бъде празен нашият ден.

Аз не съм любовта, тя е толкова нежна,

тя ти носи хармония и след нея летиш,

аз съм просто илюзия, шепа луди копнежи,

от които отпиваш, преди да заспиш...