Не плачи за мен, любов моя.

Тази нощ е толкова свята.

Разголена и обезумяла

тихичко скърца луната.

В тази нощ изумрудена

искам да те напусна.

Погали за последно косата ми,

докато плача във скута ти.

После ще отлетя пеперудено

у дома, при децата си -

в едно дърво изкорубено

с ронеща сълзи стряха.

Не плачи за мен, любов моя,

усмихни се, изтрий сълзата.

Виж, навън утрото пламенно

се целува прощално с луната.

Аз изгубих времето, а ти мен –

ми каза внезапно...

Върна ме завинаги обратно.