Тъжна утрин.

Сякаш се смрачава.

Слънцето го няма,

не изгрява.
--------------------------------

Нежно мракът ме прегръща,

като приятел верен

който винаги при мен,

се връща.
--------------------------------

Щом остана сам.

Когато слънцето го няма..

той винаги е там.

Тих, приветлив, ням.

---------------------------------
Не говори, не...

той знае, чувства -

че останал е единствен

твой другар.

--------------------------------
Ти,сега си в друга къща.

Чистиш,смееш се,някой

те прегръща.

Не мисли за мен,аз..

имам някой също.

--------------------------------
Утрото красиво,не дойде.

Някак стана,тихо...

знойно.

------------------------------
Като заспало мъничко-

дете....

небето стана сиво и спокойно,

поглъщаше всички цветове.

------------------------------
Някак си ми стана мило,болно...

за теб? Не.

За това дете....