Аз бях луна, когато
ти слънце бе голямо
огряващо на мойто рамо.
Аз бях гора от чувства разпиляни,
а ти зелени слънчеви поляни.
Аз бях бушуващо море,
а ти спокойно и безоблачно небе.
Ти утро бе над цъфнало поле,
аз бурята в откритото море.
Сега сме аз и ти, магнита
минус бях и плюсове отритах,
но така смениха се нещата
щом любовта потропа на вратата.
Двама сме и сме едно голямо цяло,
като луна облечена във бяло,
като голяма хубава гора,
като зелени цъфнали поля,
като спокойно слънчево море,
светът е наш във нашето сърце.