Най-дрипав е онзи баир на мъглите,
когато септември е близък и нисък.
Недей си разпуска, момиче, косите
щом лятото тръгне от утрото с писък.
Все още съм топъл и жарък по земному.
Тъй както плътта ти дъхти на огнище.
По снагата ти пъпля, спирам на стремето,
премалял да се гмурна в дълбокото нищо,
в онова подхълмие с остър триъгълник
откъдето началото тръгва след мене.
Вятър пищи, закопчаха го тръните
и лозници го спънаха в свойте въжета.
До зората ще меся да омекне в ръцете ми
туй тесто, дето пролет от рано е кипнало,
две питки да хвърлиш на подника жертвено
и смълчано на хляба да чакам молитвата.
Момиче, свари ми чорба от коприва
и в листата зелени да светат зениците.
Така си красива и така ти отива,
земя да си, дъх и небе… да си… птица!
И шипково вино налей ми, резлива е
всяка целувка, с която наказваш
мъжкото его на просяка-скитник.
Приказки знаеш ли ти да разказваш?
Приготви ги, потеглям, премятам бохчата
с трохи от трапезата, с лист от лоза.
… През зимните вечери завивай децата ни,
заченати в август с пепелива душа.