StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,988
   Потребители: 12,313
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,051
   Точки: 2,627,774
   Съобщения: 124,732
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Атомно...

Събират се стихиите във мен
и тихо се превръщат в нежност,
света ми от безкрая озарен,
нашепва за пристигащата вечност.
Върти се колелото с дрезгав смях
и пак ме следваш влюбен във всемира,
дъхът ти от копнежа ми огрян,
посока във душата ми намира.
Прелива се у тебе светъл лъч,
описал кръг в мечтите ми щастливи,
а после се изгубва отведнъж
в очите ми все тъй красиви.
Заспиваш пак облян от самота,
в очакване на новата ни среща,
защото само с мене любовта
във рая като песен те отвежда.
На звезден мост те чакам и горя
добила сила в твойта безсловесност,
до утрото със тебе ще летя,
сред атомно-космична неизвестност.
А после като стон ще се стопя
във първите ехтежи на зората
и пак докрайно в тебе ще боля
във приказка за дълг към светлината.

01.03.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-02
прочитания: 105
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход