<address>Леглото голямо е пусто... Аз зная, дългът ни зове, и всичко живота подрежда за както намери добре, Аз зная, сега асансьора нарочно мълчи и тъжи... Той спомня в съня си спокоен твоите живи очи. Аз зная, че няма да дойдеш, нощта ще е дълга и зла. Денят непременно спокоен. Искряща ще е вечерта. Аз зная, но как да разкажа, сърцето да укротя. Ние сме вече пораснали хора и е много тъмна ноща. Аз зная! А как ми се иска, да чуя познатия зов... Един асансьорен призив издигащ мойта любов. </address>
&nbsp;

uFeel.me

Асансьорен призив