StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,670
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,557
   Точки: 2,653,334
   Съобщения: 154,664
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Апокриф

Без да разбера,
открадна щастието ми;
Аз съм далтонист, жадуващ дъга;
Слънцето ме студи;
Сред крещяща тишина
мелодията ми мълчи;
Превърна живота във вечно новолуние,
От липси и сърцето потъмня..
Остави ми само празно небе.
Мозъка анатемосва алогичността
на наивното дете,
повторно скочило в същата клетка,
заключило се вътре
и глътнало ключа.
Като бял дроб, задръстен с катран
не мога да дишам;
Като черен роб, лишен от свобода
не мога да съм щастлива;
Като остарял гроб, изоставен от света
вече не виждам цветя;
Като вярващ поп, молещ се за своята душа
чакам камъка да прокърви
Като древен андрогин, търсещ втората половина,
аз търся Те(б)...
О, слепи, глухи, неразбиращ, мой мили...
В търсене на твойте апокрифи
пак губя себе си,
но в теб отново се намирам.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2016-03-04
прочитания: 217
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход