Милото ми то... за толкова кратко време ми влезна под кожата...
Зае мисълта ми... Бива ли толкова лесно да се подавам на изкушението... на щастието.
Моля се това да си ти, да си истинската и отдавна чакана любов.
Плаша се от това колко сме еднакви а и същевременно ми харесва да живея с мисълта, че най-накрая намерих моята сродна душа...
Посрещам те с отворени обятия... Ела, ела прекрати агонията ми... Агония с която твърде дълго живея.
Само с една твоя дума и мога да съм най-щастливия човек.
Прекрати безцелното ми лутане в мрака.
Изцели болката трупала се с времето...Болка която така безпощадно ме разкъсва...
С всеки изминал ден, час и минута имах чувството, че от плътта ми не остава нищо.
Сякаш болката на целия нещастен и мизерен свят беше прехвърлена върху плещите ми...
Но аз издържах, борих се с изчадията адови... и с разкървавено ръце вкопчен в живота надяващ се всичко това да свърши...
И уви идваш ти като ангел... и прогонваш мойте зли демони .
А ангел ли си или поредния антихрист, който със страшната си сила ме изпепелява отново.
Това няма как да зная... за това се оставям на течението на насладата... чакащ, надяващ се това да си ти... моя ангел.