Обичам те със свяна на момиче,
с наивните копнежи на дете,
но щом съм с теб, жената в мене тича
през залези от пурпурен сатен.
Докосвам те, а кожата ти пари.
Потъвам в погледа ти - океан,
а хищникът в плътта ми проговаря -
безстрашен, ненаситен, обладан.
И бесен феникс сякаш се надига,
готов да пламне в огнени ръце.
Душата ми - река в едно се слива
в такт с бурята на твоето сърце.
Не мога да избягам и не искам.
Навсякъде съм. Губя се. Летя.
Амфибия съм. В скута ти увисвам
с глада на звяр и рокля на цветя.