Здравей! Да, зная. Доста време мина.
Добре съм мисля, всичко е наред.
Не ти се сърдя. Беше, но отмина.
Животът просто продължи напред.

Не чух добре. Защо не се обаждам?
Какво да кажа, някаква лъжа?
Изтрих ти телефона, вече се ограждам
със зид защитен, с някаква стена.

Не съм обиден, даже на обратно.
Не ме разбираш? Ще го обясня.
За мен, ти бе пристанище приятно,
където акостирах през деня.

Избрах да тръгна без да се сбогувам,
И подозирам, че очакваше това.
Изчезваше, а аз оставах да тъгувам.
Терзаех се и за  това реших да спра.

И въпреки това съм благодарен,
че имах те до колкото можах.
Светът ми беше станал по нормален.
Възползвах се до колкото успях.

Уви, ще трябва вече да приключвам.
Щом искаш се обаждай, аз приех.
Сърцето си научих да заключвам.
Дочуване, желая ти успех.