От бяла светлина измолен,
разстилан нежно привечер в ума,
безшумно дишащ и безмълвен,
промъкваш се дълбоко в моя сън.
От вятър - търпеливо пожелан.
Смирено чакан - уловен в мига.
С нашепване - в прашец изваяна,
създаде ме гардения - цъфтя...
В любов невидима отгледана -
ароматна и капризно саможива.
Налюбена - в хармония сънувана,
алергия съм твоя - нелечима.